кулмина́ция

Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка.

Кулминация на драмата.
единствено число множествено число
нечленувана кулминация кулминации
членувана кулминацията кулминациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кул-ми-на-ция
  • форми само ед.
Източник