чука́р

Остра скала, зъбер.

По тия чукари едва ли някога е стъпвал човешки крак.

Един от балканско-балтийски ИЕ изоглос: бълг. чука, чукар, сръб. чука, чукар каменист връх, словен. диал. čukau „възвишение“, лит. kaukara „хълм“. Семантична иновация у южнослав. езици, съпътстваща балканската миграция на южнослав. племена, От същата ИЕ форма *keu-k- „изпъкналост, издутина“ са още ср.-в.-нем. hocker, hogger, hoger „издутина“, гот. hauhs прил. „висок“, осет. хох „планина“ (иран. *kauka-). Заета и в съседните балкански езици: нгр. τσούκα „земен насип“, алб. çukë „връх“, рум. ciucă, унг. csúcs „връх“.

единствено число множествено число
нечленувана чукар чукари
членувана чукара чукарите
с пълен член чукарът —
бройна форма чукара
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чу-кар
  • форми мн. чука́ри, (два) чука́ра
Източници