канара́

1. Скала, голям каменен къс.

Над пътя стърчаха канари.

2. (преносно, разговорно) За човек — много едър, здрав, силен.

Канара човек беше.

диал. карана „тераси върху скали, получени от ерозия“ (Странджа, Разложко) (БЕР-ІІ: 198, 238). Срв. тур. диал. kanara „скалисто място, купчина камъни“. Вероятно кръстосване на тур. kenar „ръб, край, кенар, украшение (по края на кърпи)“ (от перс. kenar „ръб, бряг“) с тюрк. *qïraŋ „планински хребет“, срв. турк. ғыраң, каз. қыраң, кирг. кыран „хълмиста степ, възвишение, високопланинско плато“, тур. диал. kıran „планински хребет, край, бряг“, чув. кăран (от къпч.) „граница, мера“.

единствено число множествено число
нечленувана канара канари
членувана канарата канарите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-на-ра
  • форми мн. канари́
Източници