Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Скала, голям каменен къс.
Над пътя стърчаха канари.
2. (преносно, разговорно) За човек — много едър, здрав, силен.
Канара човек беше.
диал. карана „тераси върху скали, получени от ерозия“ (Странджа, Разложко) (БЕР-ІІ: 198, 238). Срв. тур. диал. kanara „скалисто място, купчина камъни“. Вероятно кръстосване на тур. kenar „ръб, край, кенар, украшение (по края на кърпи)“ (от перс. kenar „ръб, бряг“) с тюрк. *qïraŋ „планински хребет“, срв. турк. ғыраң, каз. қыраң, кирг. кыран „хълмиста степ, възвишение, високопланинско плато“, тур. диал. kıran „планински хребет, край, бряг“, чув. кăран (от къпч.) „граница, мера“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | канара | канари |
| членувана | канарата | канарите |