ка́мък

1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея.

По дъното се виждаха големи бели камъни.

2. Материал от тази маса, използван в строителството.

Зид от камък.
Облицовка от камък.

3. Минерално образувание в някои органи на човешкия организъм.

Камък в бъбреците.
Имам камък в жлъчката.

4. (разговорно) Скъпоценен камък.

В Индия има много скъпоценни камъни.
Пръстен със скъпоценен камък.

камы старобългарски ка́мък

старобълг. камы, род. п. камене λίθος „камък“, πέτρα „скала“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Клоц.), камыкъ (Супр.). Праслав. *kamy, род. п. *kamene. Сродна с герм. *hemina- „небе“ (=„небесна твърд“): ст.в.нем, староангл. himil, старофриз. himel, himul, гот. himins, старосканд. himenn. Успоредно с ИЕ *ko-men-/*ke-men- съществуват ИЕ *h2ek-men- и *h2ek^-mōn-, срв., лит. akmuo, род. п. akmеns „камък“, ašmuo, латв. asmens „острие, лезвие“, старогр. ἄκμων, род. п. ἄκμονος „наковалня“, староинд. aśmā м.р. „камък, скала, небе“, aśmaras „каменен“, авест., староперс. asman- „небе“.

Крайъгълен камък

Най-съществената част на нещо.

Остър камък

(разговорно) Несговорчив човек.

камъче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана камък камъни
членувана камъка камъните
с пълен член камъкът —
бройна форма камъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-мък
  • форми мн. ка́мъни, (два) ка́мъка
Източници