-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ка́мък -
1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея.
По дъното се виждаха големи бели камъни.
-
2. Материал от тази маса, използван в строителството.
Зид от камък.
Облицовка от камък.
-
3. Минерално образувание в някои органи на човешкия организъм.
Камък в бъбреците.
Имам камък в жлъчката.
-
4. (разговорно) Скъпоценен камък.
В Индия има много скъпоценни камъни.
Пръстен със скъпоценен камък.
камы старобългарски ка́мък
старобълг. камы, род. п. камене λίθος „камък“, πέτρα „скала“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Клоц.), камыкъ (Супр.). Праслав. *kamy, род. п. *kamene. Сродна с герм. *hemina- „небе“ (=„небесна твърд“): ст.в.нем, староангл. himil, старофриз. himel, himul, гот. himins, старосканд. himenn. Успоредно с ИЕ *ko-men-/*ke-men- съществуват ИЕ *h2ek-men- и *h2ek^-mōn-, срв., лит. akmuo, род. п. akmеns „камък“, ašmuo, латв. asmens „острие, лезвие“, старогр. ἄκμων, род. п. ἄκμονος „наковалня“, староинд. aśmā м.р. „камък, скала, небе“, aśmaras „каменен“, авест., староперс. asman- „небе“.
Най-съществената част на нещо.
(разговорно) Несговорчив човек.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | камък | камъни |
| членувана | камъка | камъните |
| с пълен член | камъкът | — |
| бройна форма | камъка |
|---|