ку́пчина

1. Струпано нещо насипно; куп.

Купчина въглища.
Купчина пръст.

2. Натрупани един върху друг множество предмети, както и насъбрани, натрупали се хора.

Купчина дъски.
Купчина деца.

3. (преносно) Голям брой или значително количество от нещо.

Ще взема една купчина пари.
Дали му една купчина пари за тая стара кола.
купчинка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана купчина купчини
членувана купчината купчините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне куп-чи-на
  • форми мн. ку́пчини
Източник