Източник
-
гру́па -
1. Известен брой лица или еднородни предмети, които са на едно място.
Група ученици.
-
2. Обединение на лица, предмети, явления въз основа на общ признак.
Аз съм в първата група.
Ще пътуват на две групи.
Градовете се делят в три групи по големина.
групичка
— съществително име
Групова снимка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | група | групи |
| членувана | групата | групите |