кръг

1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма.

Повърхност на кръг.
Слънцето осветява един кръг на стената.
Режа хартия на кръгове.

2. Окръжност и всеки предмет с такава форма.

Диаметър на кръг.
Чертая кръгчета.
Птицата прави кръгове.
Застават в кръг.

3. (преносно) Сфера, затворена област, съдържаща етапите на развитие или извършване на нещо, група въпроси, явления и други.

Кръг от задължения.
Кръг на кръвообращение.
Затварям кръга на развитие.

4. (преносно) Група хора, обединени от общ признак (обществено положение, професионални интереси и други).

Тесен кръг ценители.
Широк кръг от читатели.
Политически кръгове.
Интелектуален кръг.
Семеен кръг.

5. (специално) В спорта — етап от предварителни състезания, излъчващ спортисти за следващата степен на представяне.

крѫгъ старобългарски кръг

Старобълг. крѫгъ. Сравнява се със старосканд. hringr, англосакс. hring, нем. Ring „пръстен“ (герм. *hringa- < ие. *krengh-), но тогава кореновата гласна е -е-, а не -о- и родство би било невъзможно.

Омагьосан кръг/порочен кръг

Доказване на положение, което може да стане с помощта на второ положение, което също може да бъде доказано само с помощта на първото.

кръгче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кръг кръгове
членувана кръга кръговете
с пълен член кръгът —
бройна форма кръга
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кръг
  • форми кръгъ́т, кръга́, мн. кръ́гове, (два) кръ́га
Източници