обкръже́ние

1. Положение, при което съм заграден от всички страни.

Попадам в обкръжение.

2. (преносно) Приближени хора от кръга на някого.

Той е от обкръжението на бившия президент.
единствено число множествено число
нечленувана обкръжение обкръжения
членувана обкръжението обкръженията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне об-к-ръ-же-ние
  • форми мн. обкръже́ния
Източник