1.

че́та

Група въоръжени хора, които се борят за свобода.

Хайдушка чета.

*četa праславянски че́та

четен — прилагателно име Четни командири.
единствено число множествено число
нечленувана чета чети
членувана четата четите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне че-та
  • форми мн. че́ти
Източници

2.

чета́

1. (какво) Възприемам със зрението си написан или напечатан текст.

Чета интересна книга.
Чета на глас.

2. (разговорно) Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст.

Чета за изпит.

3. (какво) Произнасям, за да поучавам, наставлявам.

Чета нравоучение.

4. (диалектно) Произнасям молитва.

Попът чете за здраве.

5. (какво) Излагам устно пред аудитория.

Чета лекции.

6. (преносно, какво) Отгатвам по външни признаци и прояви.

Чета притаена радост в погледа ѝ.

7. (диалектно) Броя.

*čisti праславянски чьсти през старобългарски чета́

Чета между редовете

Долавям загатнатото.

Чета конско (евангелие)

(разговорно) Карам се на някого, наставлявам го.

Чета по диагонал

Чета бързо, повърхностно, само най-важното.

четене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице чета четем
второ лице четеш четете
трето лице чете четат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице четох четохме
второ лице чете четохте
трето лице чете четоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице четях четяхме
второ лице четеше четяхте
трето лице четеше четяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
чети четете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чел чела чело чели
членувана челия челата челото челите
с пълен член челият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана четял четяла четяло четели
членувана четялия четялата четялото четелите
с пълен член четялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана четен четена четено четени
членувана четения четената четеното четените
с пълен член четеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана четящ четяща четящо четящи
членувана четящия четящата четящото четящите
с пълен член четящият — — —
Деепричастие
четейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми чете́ш, мин. св. че́тох, мин. прич. чел, несв.
Източници