поте́ря

(историческо) Група въоръжени лица, които преследват някого.

Турска потеря.

Производна от диал. терам „гоня“ - сравни старобълг. тѣрати „гоня“, сръб. тjерати „преследвам (по вода)“, словен. terati „питам“, унг. terel „гоня“ които са сродни с иран. *tar- „преминавам, упътвам се“ (< ИЕ *terh2-), представено в осет. тæрын „гоня“, памир. вах. zə-trun „разгонвам“, парт. wi-δār „карам да си отиде“, гурани tārin „изгонвам“, нперс. gudaštan, срперс. tarwīnītan „превъзмогвам“ (*wi-tar-). Сродна с натирвам, трая.

единствено число множествено число
нечленувана потеря потери
членувана потерята потерите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне по-те-ря
  • форми мн. поте́ри
Източници