род

1. (историческо) В първобитното общество — група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство.

2. Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията.

Известен род.

3. (разговорно) Народ.

Български род.

4. (разговорно, обикн единствено число) Плодове, родитба, плодородие.

Дървото се е превило от род.

5. В научни класификации — общо понятие, включващо в себе си няколко вида.

6. Разновидност, вид.

Услуги от всякакъв род.

7. (специално) Граматическа категория, която дели имената на групи според някои техни формални или съдържателни белези.

Мъжки род.
Женски род.
Среден род.

родъ старобългарски род

От род

(разговорно) От знатен род, с потекло.

От рода на

Подобен.

Човешки род

Човечество.

Своего рода

Сам по себе си.

родов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана род родове
членувана рода родовете
с пълен член родът —
бройна форма рода
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне род
  • форми родът, рода, мн. родове и родове, (два) рода
Източници