естество́

Самата същност; това, което е присъщо на нещата.

ѥстьство старобългарски естество́

старобълг. ѥстьство (Супр.) - калка на гр. φύσις „природа“ от φύω „раста, настъпвам“.

единствено число множествено число
нечленувана естество естества
членувана естеството естествата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ес-тес-т-во
  • форми само ед.
Източници