Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Самата същност; това, което е присъщо на нещата.
ѥстьство старобългарски естество́
старобълг. ѥстьство (Супр.) - калка на гр. φύσις „природа“ от φύω „раста, настъпвам“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | естество | естества |
| членувана | естеството | естествата |