нрав

1. (само единствено число) Съвкупност от душевни свойства; характер.

Благ нрав.

2. (само множествено число) Обичаи, традиции, обществени навици.

Според нравите на съвременното общество.

нравъ старобългарски нрав

старобълг. нравъ (Праслав. *norvъ). Сродни думи: лит. narvytis „инатя се“, noras „желание“, старопрус. nertien вин. ед. „гняв“, старогр. νωρεῖ „сила“, уелс. nerth „сила“, староинд. sū-naras „приятелски“ (букв. „с добър нрав“). От старобълг. заета в рус. нрав при собств. норов.

единствено число множествено число
нечленувана нрав нрави
членувана нрава нравите
с пълен член нравът —
бройна форма нрава
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне нрав
  • форми нра́вът, нра́ва, мн. нра́ви
Източници