Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (само единствено число) Съвкупност от душевни свойства; характер.
Благ нрав.
2. (само множествено число) Обичаи, традиции, обществени навици.
Според нравите на съвременното общество.
нравъ старобългарски нрав
старобълг. нравъ (Праслав. *norvъ). Сродни думи: лит. narvytis „инатя се“, noras „желание“, старопрус. nertien вин. ед. „гняв“, старогр. νωρεῖ „сила“, уелс. nerth „сила“, староинд. sū-naras „приятелски“ (букв. „с добър нрав“). От старобълг. заета в рус. нрав при собств. норов.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | нрав | нрави |
| членувана | нрава | нравите |
| с пълен член | нравът | — |
| бройна форма | нрава |
|---|