фи́зика

1. (специално) Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерностите в природните явления.

2. (преносно, разговорно) Телосложение, тяло на човек.

Добра физика.
Спортна физика.

(от старогръцки: φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“)

физичен — прилагателно име Физични явления.
единствено число множествено число
нечленувана физика физики
членувана физиката физиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне фи-зи-ка
  • форми само ед.
Източници