приро́да

1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност.

Жива и нежива природа.

2. Основно съзидателно творческо начало в света.

Резултат от дейността на природата.

3. Места извън градовете, селата и други.

Отивам на разходка из природата.

4. (преносно) Характер, нрав.

Човешка природа.
Добър по природа.

5. (преносно) Същност.

Природа на взаимоотношенията между двама души.
природен — прилагателно име Природна среда.
единствено число множествено число
нечленувана природа природи
членувана природата природите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне при-ро-да
  • форми само ед.
Източник