1.

свят

1. (само единствено число) Съвкупността от материалната действителност; вселена.

2. (само единствено число) Земното кълбо и хората, които го населяват.

Той е най-бързият лекоатлет в света.
Пътувам по света.
По света и у нас.

3. (разговорно, само единствено число) Съвкупност от хора.

Всякакъв свят е дошъл на панаира.

4. (преносно) Област от живота, явленията, предметите и други.

В света на приказките.
Чудният свят на детето.

5. Отделна част от вселената; планета.

Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове.

6. Човешко общество, обществен строй.

История на стария свят.

*světъ праславянски свят

Бял свят

(разговорно) Добър, спокоен живот.

Виждам/видя бял свят

Появявам се, раждам се, създавам се.

За нищо на света

В никакъв случай, каквото и да стане.

Виждам/видя свят

Пътувам много.

Докато свят светува

Докато има живот, докато има хора.

Като/със света

Както трябва, както е редно, добре.

Оня свят

Задгробният живот, животът след смъртта.

Накрай света

Много далеч.

Отивам/отида си от света

Умирам.

Светът ми е крив

(разговорно) В лошо настроение съм, отнасям се враждебно с всички.

Светът няма да се свърши

Не е фатално.

единствено число множествено число
нечленувана свят светове
членувана света световете
с пълен член светът —
бройна форма свята
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне свят
  • форми светъ̀т, света̀, мн. световѐ, (два) свя̀та
Източници

2.

свят

Друга форма на „свет“ — свещен в християнската религия; който предизвиква голяма почит и преклонение.

свѧтъ старобългарски святой през руски свят

  • прилагателно име
  • форми свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти
Източници