1.

мир

1. Спокойствие, тишина.

В планината цареше мир.

2. Разбирателство, сговор, липса на раздори.

Живеем в мир.

3. Липса на война.

4. Мирен договор, примирие.

Сключвам мир.

*mirъ праславянски мир

Мир на праха му

Нека почиват тленните останки в спокойствие.

Нямам мира

Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно.

Оставям на мира

Спирам да безпокоя някого.

единствено число
нечленувана мир
членувана мира
с пълен член мирът
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мир
  • форми миръ́т, мира́, само ед.
Източници

2.

мир

остаряло

1. Свят, вселена.

2. Светският живот като противоположност на монашеския.

*mirъ праславянски мир

единствено число
нечленувана мир
членувана мира
с пълен член мирът
  • съществително име, мъжки род
  • форми ми́рът, мира́, мн. ми́рове, (два) ми́ра
Източници