безмъ́лвие

1. (книжовно) Отсъствие на говор.

2. Отсъствие на шум, на звук.

3. (религия) У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога.

Виж:
единствено число множествено число
нечленувана безмълвие безмълвия
членувана безмълвието безмълвията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне без-мъл-вие
  • област религия →
Източници