тишина́

1. Отсъствие на шум, звук, глъчка.

Пълна тишина.
В къщата цари тишина.
Нарушавам тишината.
В залата настава тишина.

2. Спокойствие, безметежност.

Обичам тишината.
Прекарвам дните си в тишина.
Пазя/запазя тишина

Не шумя, не говоря.

Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос)

Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.

Мъртва тишина

Абсолютна тишина.

Гробна тишина

Абсолютна тишина.

единствено число множествено число
нечленувана тишина тишини
членувана тишината тишините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ти-ши-на
  • форми само ед.
Източник