пустота́

1. Липса на живот; тишина.

2. Пустош, необитаемо пространство.

3. (преносно) Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.

Обхваща го пустота.
единствено число множествено число
нечленувана пустота пустоти
членувана пустотата пустотите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пус-то-та
  • форми само ед.
Източник