-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
суета́ обикн единствено число
-
1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно.
-
2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране.
-
3. Излишна прибързаност в движенията, действията и други; суетене.
Предпразнична суета.
соуета старобългарски суета́
старобълг. соуета Образувана от старобълг. соуи „празен“, въсоуѥ „напразно“ (Супр., Мар., Зогр., Клоц.), вероятна калка на лат. vanitas < vanus „напразен“. соуи и лат. саvus „пуст, празен“ (ИЕ *k'ou-o-s) са еднакви по строеж . По-далечна връзка има със староинд. śūnam ср. р. „пустота“, śūnyás „пуст“, авест. а-sūnаh „без недостатъци“ (ИЕ *k'ou-nos).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | суета | суети |
| членувана | суетата | суетите |