суета́

обикн единствено число

1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно.

2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране.

3. Излишна прибързаност в движенията, действията и други; суетене.

Предпразнична суета.

соуета старобългарски суета́

старобълг. соуета Образувана от старобълг. соуи „празен“, въсоуѥ „напразно“ (Супр., Мар., Зогр., Клоц.), вероятна калка на лат. vanitas < vanus „напразен“. соуи и лат. саvus „пуст, празен“ (ИЕ *k'ou-o-s) са еднакви по строеж . По-далечна връзка има със староинд. śūnam ср. р. „пустота“, śūnyás „пуст“, авест. а-sūnаh „без недостатъци“ (ИЕ *k'ou-nos).

единствено число множествено число
нечленувана суета суети
членувана суетата суетите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне су-е-та
  • форми мн. суети́
Източници