самота́

1. Уединение, прекарване без други хора.

Живее в самота.
Прекара една година в самота.

2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош.

Улиците тънат в самота.
В голямата къща цари самота.
единствено число множествено число
нечленувана самота самоти
членувана самотата самотите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне са-мо-та
  • форми само ед.
Източник