Източник
-
самота́ -
1. Уединение, прекарване без други хора.
Живее в самота.
Прекара една година в самота.
-
2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош.
Улиците тънат в самота.
В голямата къща цари самота.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | самота | самоти |
| членувана | самотата | самотите |