зати́шие

Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и други).

Настъпи затишие на вятъра.
През нощта имаше затишие на боевете.
Затишие пред буря

Затихване, когато се очаква нещо да избухне, да се разрази.

единствено число множествено число
нечленувана затишие затишия
членувана затишието затишията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне за-ти-шие
  • форми само ед.
Източник