Източник
-
непоро́чен -
Който няма пороци; нравствено чист, безгрешен, девствен.
Непорочен живот.
Непорочно дете.
- недокоснат
- непокътнат
- нов
- още неупотребяван
- момински
непорочност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | непорочен | непорочна | непорочно | непорочни |
| членувана | непорочния | непорочната | непорочното | непорочните |
| с пълен член | непорочният | — | — | — |