нра́вствен

1. Който има високи духовни качества; морален.

Нравствен човек.

2. Който се отнася към вътрешния живот на човека, към душевността му.

Нравствено удовлетворение.

3. Който се отнася до нравственост.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нравствен нравствена нравствено нравствени
членувана нравствения нравствената нравственото нравствените
с пълен член нравственият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нрав-с-т-вен
  • форми нра́вствена, нра́вствено, мн. нра́вствени
Източник