душе́вен

Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа.

Душевно спокойствие.
Душевна болест.
душевност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана душевен душевна душевно душевни
членувана душевния душевната душевното душевните
с пълен член душевният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ду-ше-вен
  • форми душе́вна, душе́вно, мн. душе́вни
Източник