въ́трешен

1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре.

Вътрешни органи.
Вътрешен джоб.
Вътрешен двор.

2. Който се отнася до дейност вътре в една държава, организация.

Министерство на вътрешните работи.
Вътрешна търговия.
Вътрешно първенство.
Вътрешен конкурс.

3. Който съставя съдържанието, същността.

Вътрешни подбуди.
Вътрешен драматизъм.

4. (разговорно) Близък, запознат, свързан в личен или професионален план.

Нали сме вътрешни на сватбата?
Ти като по-вътрешен можеш да кажеш.
вътрешно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вътрешен вътрешна вътрешно вътрешни
членувана вътрешния вътрешната вътрешното вътрешните
с пълен член вътрешният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вът-ре-шен
  • форми въ́трешна, въ́трешно, мн. въ́трешни
Източник