ме́стен

1. Който не засяга цялото, а само част от него.

Местно време.
Местна упойка.

2. Присъщ на определена част от държавата.

Местна проява.
Местен обичай.
Местни говори.

3. Който е от дадено място, а не е пришълец; тукашен.

Местни жители.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана местен местна местно местни
членувана местния местната местното местните
с пълен член местният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне мес-тен
  • форми ме́стна, ме́стно, мн. ме́стни
Източник