та́ен

1. Който се пази в тайна; неизвестен.

Таен проход.
Тайни мисли.

2. Който е непонятен, неясен; тайнствен, загадъчен.

Тайни знаци.
Тайна вечеря

Последната вечеря на Исус с учениците му на Пасха преди предателството.

тайно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана таен тайна тайно тайни
членувана тайния тайната тайното тайните
с пълен член тайният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне та-ен
  • форми та́йна, та́йно, мн. та́йни
Източник