Източник
-
та́ен -
1. Който се пази в тайна; неизвестен.
Таен проход.
Тайни мисли.
-
2. Който е непонятен, неясен; тайнствен, загадъчен.
Тайни знаци.
- посветен в тайна
- доверен
Тайна вечеря
Последната вечеря на Исус с учениците му на Пасха преди предателството.
тайно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | таен | тайна | тайно | тайни |
| членувана | тайния | тайната | тайното | тайните |
| с пълен член | тайният | — | — | — |