кова́рен

1. Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл.

Тя се оказа много коварна, щом отне мъжа на приятелката си.

2. Който съдържа или изразява зли намерения под благовидна маска.

Коварен глас.
Коварна усмивка.

3. Който е продиктуван от прикрити зли намерения.

Коварно дело.

4. Който съдържа скрита опасност, зло.

Коварна болест.
Коварно питие.

5. Който издава неволно нещо тайно.

Коварни сълзи се показаха на очите му.

коварьнъ старобългарски кова́рен

ст.-бълг. коварьнъ astutus „хитър, коварен“ (Слепч.), производна на *kovarь „ковач, заговорник, човек със зла умисъл“, срв. ст.-бълг. ковъ insidiae „зла умисъл“ (Мар., Син.пс., Клоц., Гилф., Охр.). Значението „със зла умисъл“ в слав. езици се е разпространило по книжовен път. Образуващата основа е характерна за зап.-слав. езици: словен. kovar „ковач, заговорник“, чеш. kovář, г.-луж. kovaŕ, д.-луж. kowaŕ „ковач“, също ст.-чеш. kuzlo „коварство“, но също така се среща старобълг. ковьникъ insidiator „заговорник“ (Зогр., Мар.), ковати зълаıа „замислям недобро“, сърб. ковник „ковач, заговорник“, словен. kovnik, чеш. диал. kovník „ковач“, рус.диал. кавник „вълшебник“. Твърде вероятно е *kovarьnъ да е моравизъм в ст.-слав. писмени паметници, тъй като по образуване праслав. *kovarь има паралел (или прототип) в герм. *hauari- „рудокопач“ (ср.-в.-нем. hawer, нем. Hauer) и не е характерно за южнослав. езици, където преобладават *kovьnikъ, *kovačь. В слав. езици значенията „ковач“, „вълшебник“ и „заговорник“ се преплитат, срв. ст.-бълг. бльхъчии τέκτων „ковач“ в превода на „Слова против арианите“ на Ат. Александрийски, което е заето от тюрк. bilgüči „мъдрец“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коварен коварна коварно коварни
членувана коварния коварната коварното коварните
с пълен член коварният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ко-ва-рен
  • форми кова́рна, кова́рно, мн. кова́рни
Източници