Източник
-
двули́чен -
Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен.
Двуличен политик.
Двулична постъпка.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | двуличен | двулична | двулично | двулични |
| членувана | двуличния | двуличната | двуличното | двуличните |
| с пълен член | двуличният | — | — | — |