Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който трудно може да бъде подмамен, подведен, излъган; опитен, лукав.
Хитро добиче.
Хитро дете.
2. Който е проява на обиграност, лукавство.
Хитър отговор.
Хитър поглед.
3. Който изразява склонност към заобикаляне на истината, към лукавство.
хытръ старобългарски „умел, изкусен“ хи́тър
старобълг. хытръ „умел, изкусен“ (Супр.) - производна на хытити „хващам“, с -rъ под влияние на прилагателни като *dobrъ, *bystrъ, *ostrъ.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хитър | хитра | хитро | хитри |
| членувана | хитрия | хитрата | хитрото | хитрите |
| с пълен член | хитрият | — | — | — |