хи́тър

1. Който трудно може да бъде подмамен, подведен, излъган; опитен, лукав.

Хитро добиче.
Хитро дете.

2. Който е проява на обиграност, лукавство.

Хитър отговор.
Хитър поглед.

3. Който изразява склонност към заобикаляне на истината, към лукавство.

хытръ старобългарски „умел, изкусен“ хи́тър

старобълг. хытръ „умел, изкусен“ (Супр.) - производна на хытити „хващам“, с -rъ под влияние на прилагателни като *dobrъ, *bystrъ, *ostrъ.

хитро — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хитър хитра хитро хитри
членувана хитрия хитрата хитрото хитрите
с пълен член хитрият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне хи-тър
  • форми хи́тра, хи́тро, мн. хи́три
Източници