-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
дълбо́к -
1. Който има голяма дълбочина.
Дълбок кладенец.
Дълбока дупка.
Дълбока пещера.
Дълбок съд.
-
2. (разговорно) С дълбочина.
-
3. Който е на голямо разстояние в пространството или във времето; отдалечен, далечен.
Дълбок тил.
Дълбока древност.
-
4. (преносно) Който идва от дълбините на човек, от най-съкровената му същност.
Дълбок глас.
Дълбок стон.
Дълбоко съжаление.
-
5. (преносно) Който е стигнал до крайна или връхна точка в развитието си.
Дълбока старост.
Дълбока зима.
Дълбока криза.
-
6. (преносно) Който прониква много навътре в същността на нещата; съдържателен, значителен.
Дълбок ум.
Дълбок анализ.
Дълбоки промени.
длъбокъ старобългарски дълбо́к
ст.-бълг. длъбокъ βαθός (Кормч.). Образувана с помощта на непродуктивния суфикс -окъ от *dьlbъ (чеш. ka-dlub, ka-dlubek, ka-dloubek „калъп, корито“, рус. ка-долбь „издълбан дървен стълб“), сродна с *dolbъ „диря, ров, жлеб“ (чеш. dlab „жлеб“) и флам. delf „овраг, ров“, ст.-англ. delfan „копая“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | дълбок | дълбока | дълбоко | дълбоки |
| членувана | дълбокия | дълбоката | дълбокото | дълбоките |
| с пълен член | дълбокият | — | — | — |