дълбо́к

1. Който има голяма дълбочина.

Дълбок кладенец.
Дълбока дупка.
Дълбока пещера.
Дълбок съд.

2. (разговорно) С дълбочина.

3. Който е на голямо разстояние в пространството или във времето; отдалечен, далечен.

Дълбок тил.
Дълбока древност.

4. (преносно) Който идва от дълбините на човек, от най-съкровената му същност.

Дълбок глас.
Дълбок стон.
Дълбоко съжаление.

5. (преносно) Който е стигнал до крайна или връхна точка в развитието си.

Дълбока старост.
Дълбока зима.
Дълбока криза.

6. (преносно) Който прониква много навътре в същността на нещата; съдържателен, значителен.

Дълбок ум.
Дълбок анализ.
Дълбоки промени.

длъбокъ старобългарски дълбо́к

ст.-бълг. длъбокъ βαθός (Кормч.). Образувана с помощта на непродуктивния суфикс -окъ от *dьlbъ (чеш. ka-dlub, ka-dlubek, ka-dloubek „калъп, корито“, рус. ка-долбь „издълбан дървен стълб“), сродна с *dolbъ „диря, ров, жлеб“ (чеш. dlab „жлеб“) и флам. delf „овраг, ров“, ст.-англ. delfan „копая“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дълбок дълбока дълбоко дълбоки
членувана дълбокия дълбоката дълбокото дълбоките
с пълен член дълбокият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дъл-бок
  • форми дълбо́ка, дълбо́ко, мн. дълбо́ки
Източници