Източник
-
наблюда́телен -
1. Който умее добре да наблюдава, внимателен.
Наблюдателно момиче.
-
2. Който е предназначен за наблюдение.
Наблюдателна кула.
наблюдателност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | наблюдателен | наблюдателна | наблюдателно | наблюдателни |
| членувана | наблюдателния | наблюдателната | наблюдателното | наблюдателните |
| с пълен член | наблюдателният | — | — | — |