наблюда́телен

1. Който умее добре да наблюдава, внимателен.

Наблюдателно момиче.

2. Който е предназначен за наблюдение.

Наблюдателна кула.
наблюдателност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наблюдателен наблюдателна наблюдателно наблюдателни
членувана наблюдателния наблюдателната наблюдателното наблюдателните
с пълен член наблюдателният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне наб-лю-да-те-лен
  • форми наблюда́телна, наблюда́телно, мн. наблюда́телни
Източник