-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
о́стър -
1. Който има тесен, тънък връх.
Остър молив.
Остра чука.
-
2. Който може да реже добре или да пробожда.
Остър нож.
Остра игла.
-
3. Който се стеснява в края си.
Остри обувки.
-
4. (преносно) Който много добре възприема, анализира; проницателен.
Остър ум.
Остър поглед.
-
5. (преносно) Който въздейства силно върху сетивата.
Остър мирис.
Остра болка.
-
6. (преносно) Който е изпълнен със злоба.
Остър език.
Остър тон.
-
7. (преносно) Много силен, рязък, пронизителен.
Остър писък.
-
8. (преносно, разговорно) Който не е мек при пипане.
Остра коса.
Остра прежда.
-
9. (специално) Който е по-малък от 90°.
Остър ъгъл.
Остър завой.
-
10. (преносно) Който се проявява рязко, належащ.
Остра нужда.
остръ старобългарски о́стър
старобълг. остръ (Супр., Остром.), сродни думи: лит. aštrus „остър“, старогр. ἄκρος „горен, краен“, ἄκρον „връх, край“, лат. āсеr „остър“.
- силно подправен
(разговорно) Резки, несговорчиви хора, които не могат да се разберат или да работят и живеят заедно.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | остър | остра | остро | остри |
| членувана | острия | острата | острото | острите |
| с пълен член | острият | — | — | — |