о́стър

1. Който има тесен, тънък връх.

Остър молив.
Остра чука.

2. Който може да реже добре или да пробожда.

Остър нож.
Остра игла.

3. Който се стеснява в края си.

Остри обувки.

4. (преносно) Който много добре възприема, анализира; проницателен.

Остър ум.
Остър поглед.

5. (преносно) Който въздейства силно върху сетивата.

Остър мирис.
Остра болка.

6. (преносно) Който е изпълнен със злоба.

Остър език.
Остър тон.

7. (преносно) Много силен, рязък, пронизителен.

Остър писък.

8. (преносно, разговорно) Който не е мек при пипане.

Остра коса.
Остра прежда.

9. (специално) Който е по-малък от 90°.

Остър ъгъл.
Остър завой.

10. (преносно) Който се проявява рязко, належащ.

Остра нужда.

остръ старобългарски о́стър

старобълг. остръ (Супр., Остром.), сродни думи: лит. aštrus „остър“, старогр. ἄκρος „горен, краен“, ἄκρον „връх, край“, лат. āсеr „остър“.

Два остри камъка брашно не мелят

(разговорно) Резки, несговорчиви хора, които не могат да се разберат или да работят и живеят заедно.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана остър остра остро остри
членувана острия острата острото острите
с пълен член острият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ос-тър
  • форми о́стра, о́стро, мн. о́стри
Източници