Източник
-
бодли́в -
1. Който има бодли; който може да боде.
Бодливи храсти.
Бодлива крава.
Бодливи мустачки.
-
2. (преносно) Който причинява обида; язвителен, хаплив.
Бодлив език.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | бодлив | бодлива | бодливо | бодливи |
| членувана | бодливия | бодливата | бодливото | бодливите |
| с пълен член | бодливият | — | — | — |