тру́ден

Който изисква много труд, много усилия; мъчен.

Труден изпит.
Трудна задача.
Трудна жена

(остаряло) Бременна жена.

Трудно дете

Дете, което създава проблеми с поведението си; затворено, саможиво дете.

трудност — съществително име Трябва да преодолея много трудности.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана труден трудна трудно трудни
членувана трудния трудната трудното трудните
с пълен член трудният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тру-ден
  • форми тру́дна, тру́дно, мн. тру́дни
Източник