1.

сло́жен

1. Който е поставен.

2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото.

Добре сложен.
сложност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сложен сложна сложно сложни
членувана сложния сложната сложното сложните
с пълен член сложният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сло-жен
  • форми сложена, сложено, мн. сложени
Източник

2.

сло́жен

1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен.

Сложен механизъм.
Сложни движения.
Сложна дума.
Сложна дейност.

2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим.

Сложен проблем.
Сложна задача.
Сложни отношения.
Сложен живот.

3. (диалектно) За склон, път и под. — полегат, с малък наклон.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сложен сложна сложно сложни
членувана сложния сложната сложното сложните
с пълен член сложният — — —
  • прилагателно име
  • форми сложна, сложно, мн. сложни
Източници