наме́стя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наместя наместим
второ лице наместиш наместите
трето лице намести наместят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наместих наместихме
второ лице намести наместихте
трето лице намести наместиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наместех наместехме
второ лице наместеше наместехте
трето лице наместеше наместеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намести наместете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наместил наместила наместило наместили
членувана наместилия наместилата наместилото наместилите
с пълен член наместилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наместел наместела наместело наместели
членувана наместелия наместелата наместелото наместелите
с пълен член наместелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наместен наместена наместено наместени
членувана наместения наместената наместеното наместените
с пълен член наместеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-мес-тя
  • форми наме́стиш, мин. св. наме́стих, мин. прич. наме́стил, св.
Източник