Източник
-
ло́вък -
1. Който е сръчен, умел, бърз.
Ловък спортист.
Ловък ездач.
-
2. (преносно) Който умее да намери изход от всяко положение; хитър, гъвкав.
Ловък търговец.
Ловък дипломат.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | ловък | ловка | ловко | ловки |
| членувана | ловкия | ловката | ловкото | ловките |
| с пълен член | ловкият | — | — | — |