жив

1. Който живее, обладава живот, не мъртъв.

След злополуката остана жив.
Живи цветя.

2. Който се отнася към животинския или растителния свят, органичен.

Жива природа.
Живи организми.

3. Който се състои от живи организми.

Жив плет.
Жива стена.

4. (преносно) Жизнен, пъргав, подвижен; енергичен, деен.

Живо дете.
Жив ум.
Жив поглед.

5. (преносно) Ярък, силен.

Жив спомен.
Жив разказ.

6. Истински, действителен.

Жив живот.
Запознах се с един жив американец.

живъ старобългарски жив

Старобълг. живъ. Сродни думи: лит. gyvas, латв. dzīvs, староинд. jīvas, староперс. ĵīva, лат. vīvus, гот. qius, ирл. biu, bео „жив“, старогръц. βίος „живот“ от ие. *gʷei-.

Жива вода

В приказките — вода, която съживява мъртви.

Жив език

Език, който се говори, не мъртъв.

Живо тегло

Тегло на животно за клане, докато е живо.

Няма жива душа

Няма никого, пусто е.

Жива верига

Много хора, хванати за ръце.

Да си жив и здрав

Пожелание за здраве.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жив жива живо живи
членувана живия живата живото живите
с пълен член живият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне жив
  • форми жи́ва, жи́во, мн. жи́ви
Източници