-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
жив -
1. Който живее, обладава живот, не мъртъв.
След злополуката остана жив.
Живи цветя.
-
2. Който се отнася към животинския или растителния свят, органичен.
Жива природа.
Живи организми.
-
3. Който се състои от живи организми.
Жив плет.
Жива стена.
-
4. (преносно) Жизнен, пъргав, подвижен; енергичен, деен.
Живо дете.
Жив ум.
Жив поглед.
-
5. (преносно) Ярък, силен.
Жив спомен.
Жив разказ.
-
6. Истински, действителен.
Жив живот.
Запознах се с един жив американец.
живъ старобългарски жив
Старобълг. живъ. Сродни думи: лит. gyvas, латв. dzīvs, староинд. jīvas, староперс. ĵīva, лат. vīvus, гот. qius, ирл. biu, bео „жив“, старогръц. βίος „живот“ от ие. *gʷei-.
- млад
- младежки
- юношески
- характерен за младостта
- свеж
- жизнерадостен
В приказките — вода, която съживява мъртви.
Език, който се говори, не мъртъв.
Тегло на животно за клане, докато е живо.
Няма никого, пусто е.
Много хора, хванати за ръце.
Пожелание за здраве.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | жив | жива | живо | живи |
| членувана | живия | живата | живото | живите |
| с пълен член | живият | — | — | — |