свеж

1. Който не е увяхнал; сочен, млад.

Свежа зеленина.
Свежи цветя.

2. За вятър, въздух — който е прохладен, ободряващ.

3. Който е ярък, светъл, ясен.

Свежи шарки.

4. Който изразява бодрост, отпочиналост.

Свеж вид.
Свеж поглед.

5. Който не е уморен; бодър, жив.

След отпуската си много свежа.
Свеж ум.
свежест — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свеж свежа свежо свежи
членувана свежия свежата свежото свежите
с пълен член свежият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне свеж
  • форми свежа, свежо, мн. свежи
Източник