ве́дър

1. Ясен, светъл, свеж.

Ведра утрин.
Ведро небе.

2. (преносно) Бодър, чист, доброжелателен.

Ведър поглед.
Ведро лице.
Ведра усмивка.

ведръ старобългарски „ясен“ ве́дър

старобълг. ведръ „ясен“. Сродни думи: старосканд. veðr, норв. veder, дат., шв. väder, англ. weather, хол. weder, нем. Wetter „време“ от ие. *wedhr-.

ведрост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ведър ведра ведро ведри
членувана ведрия ведрата ведрото ведрите
с пълен член ведрият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ве-дър
  • форми ве́дра, ве́дро, мн. ве́дри
Източници