све́тъл

1. Който излъчва светлина.

Светла луна.
Светла лампа.

2. В който има светлина.

Светла стая.
Светъл ден.

3. Който е с блед, ненаситен, ясен цвят; прозрачен.

Светла рокля.
Светли очи.
Светли мебели.

4. (преносно) Който е радостен; непомрачен.

Светъл поглед.
Светло бъдеще.

5. (преносно) Който е скъп, свещен; празничен.

Светъл празник.
Светли имена.
Светла памет.

6. (преносно) За ум — който е проницателен; откривателски.

На светло

На осветено място.

На светло

(преносно) На показ, неприкрито.

По светло

В светлата част на деня.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана светъл светла светло светли
членувана светлия светлата светлото светлите
с пълен член светлият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне све-тъл
  • форми светла, светло, мн. светли
Източник