1.

я́сен

1. Ярък, светъл, ведър, безоблачен.

Ясен ден.
Ясна нощ.

2. За образ, глас — който се възприема добре.

Ясен образ.
Ясен звук.

3. (преносно) Който се разбира правилно; логичен, строен.

Ясен въпрос.
Ясен отговор.
Ясна мисъл.

4. За поглед — честен, открит, спокоен.

Ясен поглед.

*ěsnъ праславянски я́сен

Ясно ми е

Разбирам, схващам.

ясно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ясен ясна ясно ясни
членувана ясния ясната ясното ясните
с пълен член ясният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ясен
  • форми я́сна, я́сно, мн. я́сни
Източници

2.

я́сен

Горско дърво със сложни листа, съставени от скрепени с обща дръжка назъбени листчета, семе в продълговато крилце и здрава дървесина.

*àsenь праславянски я́сен

Успоредна форма на „осен“.

ясенов — прилагателно име
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. я́сени, (два) я́сена
Източници