ви́дим

1. Който се вижда или може да се види.

От видимата страна на Луната.

2. Явен, очевиден.

С видима тревога.
видимост — съществително име Оттук няма никаква видимост.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана видим видима видимо видими
членувана видимия видимата видимото видимите
с пълен член видимият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ви-дим
  • форми ви́дима, ви́димо, мн. ви́дими
Източник