Източник
-
ви́дим -
1. Който се вижда или може да се види.
От видимата страна на Луната.
-
2. Явен, очевиден.
С видима тревога.
видимост
— съществително име
Оттук няма никаква видимост.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | видим | видима | видимо | видими |
| членувана | видимия | видимата | видимото | видимите |
| с пълен член | видимият | — | — | — |