я́вен

1. Който не е скрит; открит.

Явно гласуване.

2. Очевиден, безспорен.

Явни недостатъци.

Производна на старобълг. авѣ „наяве“. Праслав. *javь, jave са най-вероятно ирански заемки заради подозрително близкото си значение до иранските форми (санскр. āviś, авест. auuiš „явно“ - свързани с лат. audīre „чувам“ < ИЕ *h2ou- - което би дало слав. *u-)

явно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана явен явна явно явни
членувана явния явната явното явните
с пълен член явният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне явен
  • форми я́вна, я́вно, мн. я́вни
Източници