отво́рен

1. През който може да се движи нещо.

Отворен прозорец.
Отворена врата.

2. Достъпен за посетители, който работи.

Отворен музей.

3. (преносно, разговорно) За човек — общителен, буден.

Отворено дете.
Отворено писмо

Писмо до някого, което се публикува в печата.

С отворени очи умирам

Умирам, без да изпълня желанията си.

Отворен цвят

Светъл, ярък цвят.

Държа очите си отворени

Внимавам.

С отворени обятия посрещам

С радост, с желание посрещам.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отворен отворена отворено отворени
членувана отворения отворената отвореното отворените
с пълен член отвореният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне от-во-рен
  • форми отво́рена, отво́рено, мн. отво́рени
Източник