о́питен

1. Който има опит; сръчен, изкусен.

Опитен хирург.

2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити.

Опитно поле.
Опитно зайче

(разговорно) Човек, върху когото се експериментира.

опитност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана опитен опитна опитно опитни
членувана опитния опитната опитното опитните
с пълен член опитният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне опи-тен
  • форми о́питна, о́питно, мн. о́питни
Източник