Източник
-
о́питен -
1. Който има опит; сръчен, изкусен.
Опитен хирург.
-
2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити.
Опитно поле.
Опитно зайче
(разговорно) Човек, върху когото се експериментира.
опитност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | опитен | опитна | опитно | опитни |
| членувана | опитния | опитната | опитното | опитните |
| с пълен член | опитният | — | — | — |