Източник
-
ма́йстор -
1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство.
Майстор на словото.
-
2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други.
-
3. (разговорно) Строителен работник, зидар.
-
4. (разговорно) Обръщение към работник.
майсторски
— прилагателно име
Майсторска изработка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | майстор | майстори |
| членувана | майстора | майсторите |
| с пълен член | майсторът | — |
| бройна форма | майстора |
|---|---|
| звателна форма | майсторе |